Devil May Cry 4
Непукистът. Е, сега аз ще съм този лош човек, който може спокойно да изрази своето мнение, да предаде всяко усещане от прекарването с ”опиума” си, без да го е грижа от чуждото мнение, без да се засяга от “плюнките” на хорската реч. Ще ти разкажа колко ме засегна и едновременно възвиси от кеф четвъртият пореден игрален продукт, носещ инициалите DMC.
Това е най-дълго правената игра от поредицата и поради тази причина най-натоварена с очаквания. Ще го бъде ли Неро - новият претъпкан с куулнес, брилянтни и на място поставени реплики, герой и къде точно ще се вмъкне Данте в цялата олелия? Дълго време се питахме именно това, с тръпнещи, подготвени за Ае да се трошиме 4 контролери Devil may cry фенове. За наша радост той оправда надеждите ни, но с уговорки. Съжалявам, че трябва да го кажа на пищящите от възбуда фенки на Неро (където и да се намират такива), но синичко облеченият ни нов протагонист е всъщност същият персонаж, с който изиграхме DMC 1, 2 и 3. Да, това си е почти Данте със същата коса, същият шлифер, пребоядисан в син цвят и характер, толкова надменен към враговете си, както само синът на демона Sparda може да бъде. Неро по-скоро дразни с напереното си излъчване, защото, колкото и да му се иска, не успява да докара сарказма на Данте. Забелязва се и друга разлика в двата персонажа - Неро е всепомитаща сила, но и все още неовладяна такава, докато Данте е спокойният, опитен и уравновесен “възрастен”, който може да направи поразии само с един куршум. Но докато главният ни герой не е кой знае колко интересна натура, той компенсира с отлични бойни умения, а както знаем, DMC серията залага на стилното изтребление.
Не бе,пътувах си към хижата и се отбих да видя как я караш
Дами и господа, какво толкова интригуващо можем да открием у наш Неро?
Неговата, светеща в синьо ръка, е натоварена със задачата да бъде нещо повече от стила на Върджил, с който, припомням, братът на Данте се телепортираше мигновено до враговете. За по-лесно, тук тези непослушници ще идват при теб. Адски свежо нововъведение, което като погледнеш, че има възможност да разпиляваш от тупаник всеки враг с ръката, а всеки бос можеш да счупиш от бой пак с нея по различен начин и то смазващо ефектно, съзнаваш в какво невероятно преживяване си попаднал. С меча-мотор “Червената кралица” ще изпълняваш exceed умението, което както всичко друго, радва визуално, но куца като начин за изпълнение в игралната система. В хаотичния бой е доста трудно да прецениш в кой момент точно трябва да натиснеш бутона за точен тайминг на exceed-a, особено ако си изключил системата за автоматични комбота. Това е, няма пълна радост от нововъведенията. Неро има само едно огнестрелно оръжие, което бледнее пред тези на Данте и освен това е почти безполезно. Няма нужда да си хабиш точките за ъпгрейдите му и освен да си бърше носа с него, Неро не извлича особена полза с този арсенал през цялата игра. Все пак притежава демоничната ръка, защо му е да стреля, като може да си дръпне едно кафе и врага, и с 2 комбота да направи всичко, което го погледне накриво, на компот от крайници.
Да го ступаш или да не ступаш
Violets are blue
Roses are red
and Dante is too
Ще е много неучтиво, ако не отделя една глава за демона, който всъщност крепи мощно DMC серията и в това число - голяма част и от новостъпилата игра. Данте определено е по-харизматичният персонаж и изглежда така, сякаш над неговите “дяволски ръце” е мислено повече. Да ме прощава Неро, но той вече хич не ме интересуваше, след като видях какво може Кутията на Пандора. А тя олицетворява истинската еманация на куулнеса. Няма второ такова оръжие, няма такова удоволствие - това е малката, портативна разруха. След врътването на играта продължавам да си мисля все още, че Данте е перфектният герой за този тип месомелачки и никакви неровци или върджили не могат стъпят на сянката на малкия му пръст. Дори и присъстващ геймплейно само в една-трета от играта, Данте, за когото не разбрах за какво са му всичките тези колани, се представя достойно и засенчва Неро. Само единственият му нов стил обаче много ме озадачи, а ефектът от него в последната мисия е следният - адски бавен, брутален и тотално неизползваем.
Come over here!
Докато направиш яйца с бекон, аз ще изтрепя демони милион...
Играта не е мръднала и на йота разстояние от концепцията, която държеше досега. Влизаш в помещение, то се затваря от магически прегради, появяват се лошите с намерението им ти да си в центъра на погото и се започва набирането на бутоните от твоя страна. След време играта загрубява повече, враговете стават по-големи, а босовете - все по-необуздани. Ти от твоя страна, трупаш два вида точки - един за различните орбчета - кой за кръвчица, кой за магийки и друг за уменията. Тук ще има и две ръкопляскания от моя страна във връзка с това, че можеш по всяко време да напуснеш мисията и придобития екпириънс да се запази, както и опцията да си върнеш точките от някои умения и да ги вложиш в други. А, да, това дори не ти струва нищо.
Историята обаче обира точки за най-лигава досега в Devil Мay Cry. То не са крясъци на имена - “Kirye, та Kirye, ще те спася, ще те спася”, сълзи, пак крясъци и малко очаквани обрати. Присъстват и еротични моменти - някои ефектни, някои блудкави и евтини до отчаяние (не, Неро не прави секс с либето си). Героини като Триш и Лейди са включени в някои от кътсцените, но като цяло нямат никаква значима роля в играта (освен,че си показват зрелищно бедрата). Ще видиш и поразително най-смешната заигравка с шекспирово театралничене, от която можеш да се задавиш от смях.
Адската глупост
Нямаш си представа колко псувни съм излял по адрес на капкомци и Неро в това число, задето не ме слуша. Да, Капком, играта ви е невероятно притегляща, да, и графиката ви успя да ми откачи очите от орбитите, да, синематиците са отново на ниво (тоест ти изпиват мозъка от кеф), но за чий сте спрели с иновациите дотук? Всичко е толкова познато, а новото, с изключение на всепомитащата ръка е спънало динамиката. Босовете имат своите златни моменти, но на някои освен внушителния си вид, им остава да са скучновати (Ехидна, примерно, си е еквивалент на простия бутон-машинг). Grim-grip пъзелите нямаше да са толкова досадни, ако камерата ни удостояваше с честта си да не бъде фиксирана, самите орбове не се движеха на някои места по възможно най-кретенския начин, а при всеки неуспех, падайки, да се налага да се изправим срещу новореспоуннали се врагове. Шапка ви свалям за хрумването, гении японски, другият път вие ми купувайте пад… или пръсти.
Пълната липса на креативност в нивата с Данте пък не искам и да я коментирам, тя говори сама за себе си. Мисълта, че трябва да пребродиш отново част от мисиите, които току-що си завършил е потресаваща. Само за десетина локации ли ви стигнаха идеите, Капком?
Един специален бисер е предпоследното изпитание. Ще срещнеш поредица от няколко игри на зарчета, с които си се сблъсквал и преди, но този път изходът от тях е различен. Тези проклети “не се сърди човечета” могат да те накарат да излезеш извън нерви и като мен, да се опиташ да си изгризеш контролера от яд. Но не, това не е защото играта е сложна, а защото е трудна по свой си начин, където за някакви плюнки живот не успяваш да преминеш нататък. В този завършек на прелестния си продукт създателите толкова ли не можаха да измислят нещо повече от преиграване на старите босове за прочети внимателно! Трети пореден път?! Това си беше гавра с моята личност, преминавал съм това предизвикателство за час и половина с много псуване, Kubetti и бира (тук искам да благодаря на гения, измислил последната комбинация, без нея нямаше да преборя силите на мрака).
Технически си прав
Ако някой е чел за разликите между DMC 3 на PS2 и PC или ги е играл, то е забелязал, че трудността при нашите дълголетни компютри е балансирана. Логично, PC-геймърите не са привикнали да се набират на бутоните като обезумели, понеже оперират предимно с мишка и клавиатура. Тогава защо, по дяволите, ревюираният в момента продукт ми се стори толкова дяволски изнервящ? Не е като да кажеш, че не съм въртял няколко пъти предишната серия или съм играл с клавиатура. Това, подчертавам, е “проблем” само на pc версията, ако изобщо за някои може да се нарече така.
Портът този път е перфектен, с нито веднъж опит за краш и много добра оптимизация. Капком за пръв път, от доста време си свършват работата и аз се радвам, че може би са намерили правилната посока.
Да си кажем сбогом?
Искам да вярвам, че ще има още за показване от този прелестен свят, така че напълно ще игнорирам факта, че DMC 4 ми изгуби множество нервни клетки. Понеже тя никога не те пуска от обятията си, от магичната си преграда, от емоцията си. Всичко, което се случва пред очите ти, дори и на един прост екран, е изтъкано от чувства, колкото и простовати, толкова и предадени по изключително дълбок начин. И заради това си струва да хванеш двуметровия меч, всичко, което притежава спусък и някъде в поредната схватка да чуеш “Breakdown!”.
Оценки на играта
Графика: 9
Ефекти! Гигантски ефекти! И много шарени! Визуален скок до небесата.
Звук: 8
Отново си имаме повторяема и учудващо неписваща идъстриъл тема, където вокалът пее или “more”, или “roar”. Чува се свистене на мечове и куршуми. Всичко стои на място.
Увлекателност: 8
Механика, както предишните заглавия - тоест пак не се отлепяме. Пъзелчетата и някои недомислици обаче дразнят.